Моята приказка

Моята приказка

                                          на ВАСКО с ЛЮБОВ

Живяло в тоз живот суров,

едно девойче без любов.

В житейската гора безспир -

то дирило навред любим.

Само във тази олелия -

познало радост и тъга,

че само с който не дружило -

не му донесло е беда.

И станало сърце му камък,

а камък - трудно се руши.

Затуй, когато принц срещнало -

не можело с любов да го дари.

Но момъкът със нежна ласка

сърце й каменно обви.

БЕЗКОРИСТНО, докрай отдаден,

с любов той всичко промени.

Любовно семе в тях поникна -

отгледано от мъжка длан.

И нов живот за тях роди се -

живот на радост и мечта.

За вас бе приказка красива,

но туй е моята съдба.

На всеки аз я пожелавам,

че туй е ВСИЧКО на света.