Моята приказка
Моята приказка
на ВАСКО с ЛЮБОВ
Живяло в тоз живот суров,
едно девойче без любов.
В житейската гора безспир -
то дирило навред любим.
Само във тази олелия -
познало радост и тъга,
че само с който не дружило -
не му донесло е беда.
И станало сърце му камък,
а камък - трудно се руши.
Затуй, когато принц срещнало -
не можело с любов да го дари.
Но момъкът със нежна ласка
сърце й каменно обви.
БЕЗКОРИСТНО, докрай отдаден,
с любов той всичко промени.
Любовно семе в тях поникна -
отгледано от мъжка длан.
И нов живот за тях роди се -
живот на радост и мечта.
За вас бе приказка красива,
но туй е моята съдба.
На всеки аз я пожелавам,
че туй е ВСИЧКО на света.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Спасова Все права защищены
