Моята приятелка... Сълзата
Моята приятелка... Сълзата
Една сълза остана да блести
в очите ми през всичките години!
И таз сълза, макар така горчива,
приятелка е моя най-добра!
И таз сълза ми винаги напомня
за вашата коварност...
МЪЖЕ!!!
Тя като фар е в необятното море...
на любовта ми!
И като корабна сирена вой надава,
когато във измама вие ме въвличате!
За вашето двуличие сигнализира...
Изобличава вашето предателство!!!
Но аз мълча и нищичко не казвам,
за моята сълза - Приятелка!
Оставям ви във собствената ви заблуда,
и мислейки, и вярвайки, че мене Лъжете...
Излъганите всъщност... Вие ОСТАВАТЕ!!!
Лъжа и лицемерие аз НЕ ПРИЕМАМ,
от тях аз бягам, като дявол от тамян!
Макар от болка да умирам...
със любовта в сърцето си...
От вас си тръгвам...
ЗАВИНАГИ!!!
А вие всичките... без изключение,
към мен отново после се завръщате!
Защо???
Напред съм аз, а вие тичате...
Назад към чувствата погубени,
от вас и вашите лъжи!
Към огъня на любовта ми...
ръце премръзнали отново вий протягате!!!
Уви!!!...Не е за недостойници, страхливци
и двуличници...
ТОПЛИНАТА НА МОЙТО СЪРЦЕ!!!
То не приема, не прощава...
Едно-единствено...
ПРЕДАТЕЛСТВОТО И ЛЪЖАТА!!!
Кажете ми сега....
КОГО ИЗЛЪГАХТЕ???
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рени Стоянова Всички права запазени
