Моята приятелка... Сълзата

Една сълза остана да блести

в очите ми през всичките години!

И таз сълза, макар така горчива,

приятелка е моя най-добра!

И таз сълза ми винаги напомня

за вашата коварност...

МЪЖЕ!!!

Тя като фар е в необятното море...

 на любовта ми!

И като корабна сирена вой надава,

когато във измама вие ме въвличате!

За вашето двуличие сигнализира...

Изобличава вашето предателство!!!

Но аз мълча и нищичко не казвам,

за моята сълза - Приятелка!

Оставям ви във собствената ви заблуда,

и мислейки, и вярвайки, че мене Лъжете...

Излъганите всъщност... Вие ОСТАВАТЕ!!!

Лъжа и лицемерие аз НЕ ПРИЕМАМ,

от тях  аз бягам, като дявол от тамян!

Макар от болка да умирам...

със любовта в сърцето си...

От вас си тръгвам...

ЗАВИНАГИ!!!

А вие всичките... без изключение,

към мен отново после се завръщате!

Защо???

Напред съм аз, а вие тичате...

Назад към чувствата погубени,

от вас и вашите лъжи!

Към огъня на любовта ми...

ръце премръзнали отново вий протягате!!!

Уви!!!...Не е за недостойници, страхливци

 и двуличници...

ТОПЛИНАТА НА МОЙТО СЪРЦЕ!!!

То не приема, не прощава...

Едно-единствено...

ПРЕДАТЕЛСТВОТО И ЛЪЖАТА!!!

Кажете ми сега....

КОГО ИЗЛЪГАХТЕ???