Моята пролет долетя...
Моята пролет долетя и се сгуши
във букет от цветя до леглото ми.
Запя в сноп светлина по стъклото,
залюля ме със песните на лъчите си.
Поздравих я, тя ми махна със длан.
Забълбука от радост в очите ми...
По стените с мечтание и нежен блян,
приказка чудна от дъга нарисува ми.
Моята пролет долетя с бяла птица,
и усмихна умореният ми, и тъжен ден.
Със крилата на бялата лястовица
в дланта ми... тя, живот е за мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
