3 mar 2007, 13:40

Моята пролет долетя...

  Poesía
778 0 21

Моята пролет долетя и се сгуши
във букет от цветя до леглото ми.
Запя в сноп светлина по стъклото,
залюля ме със песните на лъчите си.
Поздравих я, тя ми махна със длан.
Забълбука от радост в очите ми...
По стените с мечтание и нежен блян,
приказка чудна от дъга нарисува ми.
Моята пролет  долетя с бяла птица,
и усмихна умореният ми, и тъжен ден.
Със крилата на бялата лястовица
в дланта ми... тя, живот е  за мен.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....