Моята ракета към звездите
Моята ракета към звездите
прилича доста на метлите.
С нея честичко летя
към звездните деца!
С тях обичам да играя,
вместо вкъщи да се мая.
Мама, тати, често са заети,
нямам братче, сестра, да сме двете.
И тогава с моята метла - ракета
отлитам към звезди и чужда планета.
Там намирам други деца,
със сходна на мойта съдба.
Е, някои от тях са зелени,
други си имат уши - антени,
но все сме весели дечица,
играем си на гоненица.
Смеем се, падаме,
бързичко ставаме,
игрите продължаваме,
така се забавляваме!
След това обратно с моята ракета
у дома се завръщам в нашта планета
и паркирам я до вратата,
утре ще продължи играта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Данова Всички права запазени
