Моята Родопа
Живяла съм я и я сънувам.
И гайдата ѝ ме разплаква.
Доброто ѝ в мене добрува
и корен ме тегли нататък.
За водата ѝ врѝсна* съм жадна
и да ми вейне сенкя горуня.
Чанкове да са разпеят по пладне,
докАто са слънце забули.
КАматна ми е Родóса*,
кога са листнат барчѝни*
и ми е милна, кайно* дьонóса*
сос бин кишѝ* и пилцѝне*.
А кога горóна* бално* заплаче
и на дервéну щóлбине*,
там де са сóлзе капáле,
тамо щат песне са пóлнине.
Такава е мойта милна Родопа -
дюнé*, забулена в тайни,
грижовна, по майчински топла,
изпънена с думи омайни.
––––––––––––––––––––––––––––––––––
,
*
врисна - прясна
кАматна - красива
РодОса - Родопа
барчѝни - хълмове
кайно - като
дьонОса - вселена
бин кишѝ - всичките си хора
пилцѝне - птици
горОна - гората
бално - жално
щОлбине - клони
дюнЕ - земя
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина калина Всички права запазени
