22.10.2016 г., 23:49

Моята Светулка

837 0 0

Посветено

 

Моята светулка

 

Светулка... Дръж!
...Казах си, не я изспускай.
Тя е светлината, след много дъжд!
И щом продължава да лети,
Значи от вътре силна е...нали?
...Колко малка, но голяма воля
в себе си таи...

 

В този миг за теб  се сетих,
светулката във тебе преоткрих.
Напомни ми как чрез полета си
лек, но мокър,
като дъжд в крилата си ме носиш.
И какво ли би било без теб...
не зная, и не искам да узнавам.
Искам светлината ти да пазя.
Да съм рицарят на мъничката ми светулка.
И не от дъждовни капки,
а от тези по двете ти страни,
да те предпазвам.

 

Блести сега, със пълна светлина.
Край си ти на тъмния тунел.
"Благодаря" за теб е недостатъчно.
за това ще те обичам... по много и навсякъде.
В полунощ и сутрин...минимум по два пъти.
Ще чуваш да го повтарям несъзнателно.
Просто инстинктивно и първично.
Искренно и много, много лично

.

Бъди моята светулка... и води ме.
Доверявам ти се...безрезервно...
Така, както те обичам!    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© А.А. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...