22.10.2016 г., 23:49

Моята Светулка

836 0 0

Посветено

 

Моята светулка

 

Светулка... Дръж!
...Казах си, не я изспускай.
Тя е светлината, след много дъжд!
И щом продължава да лети,
Значи от вътре силна е...нали?
...Колко малка, но голяма воля
в себе си таи...

 

В този миг за теб  се сетих,
светулката във тебе преоткрих.
Напомни ми как чрез полета си
лек, но мокър,
като дъжд в крилата си ме носиш.
И какво ли би било без теб...
не зная, и не искам да узнавам.
Искам светлината ти да пазя.
Да съм рицарят на мъничката ми светулка.
И не от дъждовни капки,
а от тези по двете ти страни,
да те предпазвам.

 

Блести сега, със пълна светлина.
Край си ти на тъмния тунел.
"Благодаря" за теб е недостатъчно.
за това ще те обичам... по много и навсякъде.
В полунощ и сутрин...минимум по два пъти.
Ще чуваш да го повтарям несъзнателно.
Просто инстинктивно и първично.
Искренно и много, много лично

.

Бъди моята светулка... и води ме.
Доверявам ти се...безрезервно...
Така, както те обичам!    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© А.А. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...