Посветено

Моята светулка

Светулка... Дръж!
...Казах си, не я изспускай.
Тя е светлината, след много дъжд!
И щом продължава да лети,
Значи от вътре силна е...нали?
...Колко малка, но голяма воля
в себе си таи...

В този миг за теб  се сетих,
светулката във тебе преоткрих.
Напомни ми как чрез полета си
лек, но мокър,
като дъжд в крилата си ме носиш.
И какво ли би било без теб...
не зная, и не искам да узнавам.
Искам светлината ти да пазя.
Да съм рицарят на мъничката ми светулка.
И не от дъждовни капки,
а от тези по двете ти страни,
да те предпазвам.

Блести сега, със пълна светлина.
Край си ти на тъмния тунел.
"Благодаря" за теб е недостатъчно.
за това ще те обичам... по много и навсякъде.
В полунощ и сутрин...минимум по два пъти.
Ще чуваш да го повтарям несъзнателно.
Просто инстинктивно и първично.
Искренно и много, много лично

.

Бъди моята светулка... и води ме.
Доверявам ти се...безрезервно...
Така, както те обичам!