Моята сянка
Като чук блъска отвътре
самотното мое сърце,
вае чертите безплътни
на незнайно нежно лице.
Коя ли е тя? Откъде е?
Аз ли викам или е нейния глас?
Не зная! Искам да я чуя, немея,
но тишината троша с чýка си аз.
Блъскай, приятелю, дялкай,
изобщо не мисли да се спреш,
а дойде ли ти времето нявга
не се косú - от белия лист
моята сянка
ще се ослушва за твоя копнеж ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
