22.08.2013 г., 8:27 ч.  

Моята сянка 

  Поезия » Любовна
506 0 9

 

           

          Като чук блъска отвътре

          самотното мое сърце,

          вае чертите безплътни

          на незнайно нежно лице.

 

          Коя ли е тя? Откъде е?

          Аз ли викам или е нейния глас?

          Не зная! Искам да я чуя, немея,

          но тишината троша с чýка си аз.

 

          Блъскай, приятелю, дялкай,

          изобщо не мисли да се спреш,

          а дойде ли ти времето нявга

          не се косú - от белия лист

                                          моята сянка          

          ще се ослушва за твоя копнеж ...

 

 

 

 

         

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хвърлям топлата си сянка върху вас, скъпи приятели, които ме посетихте и издялкахте с хубавите си коментари и оценки - Санвали, Даничка, Септ, Кети, Краси, Динко, Ачо, Чой, Ели /Helius/. С копнеж очаквам следващите пориви на вашите души! Поздрави!
  • С Краси и Дани Сулакова!
    Поздрав!
  • "...твоя сянка съм след теб."

    Няма страшно, д-р Кр. Барнард положи основите.
    Поздрав, Вальо!
  • Не е шега работата... Ама ако си струва - не го щади!
    Поздрави!
  • много труд хвърля нашият приятел, дано успее да улови мига!
  • Мъжко,хубаво,чувствено!Поздрав!
  • Винаги си ме удивлявал, Валяк! Даже не бях предполагала, че има мъже с нежни сърца... и те пишат хубави стихове!
  • Съкровище си!
  • Ах, копнежи...! Поздрави за стиха!
Предложения
: ??:??