Като чук блъска отвътре
самотното мое сърце,
вае чертите безплътни
на незнайно нежно лице.
Коя ли е тя? Откъде е?
Аз ли викам или е нейния глас?
Не зная! Искам да я чуя, немея,
но тишината троша с чýка си аз.
Блъскай, приятелю, дялкай,
изобщо не мисли да се спреш,
а дойде ли ти времето нявга
не се косú - от белия лист
моята сянка
ще се ослушва за твоя копнеж ...
© Валентин Василев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
