17.09.2008 г., 20:34

Моята сълза

697 0 2
Моята сълза

Тръгнах си сама в мрака,
нямах избор - затова,
а ти ми каза, че ще ме чакаш
и няма да предадеш любовта...

Целуна ме и ми обеща,
че друга няма да целуваш,
че само аз ще съм в съня
и друга няма да сънуваш...

Така си тръгнах с мъка искрена,
но ти успя да ме успокоиш
с думите, че за тебе съм единствена
и с друга няма да ме замениш...

...

Мина много време, но се връщам,
да сложа край на мъката тежка
и пак силно да те прегръщам
и да те обсипвам с целувки нежни...

...

Минах покрай твоя дом,
но там друга целуваше от сърце
и как да онемее моят стон,
щом те видях с дете на ръце...

Сърцето ми разкъсано заплака
с неутешима и нестихваща тъга,
а ти просто не ме дочака,
забравил си ме, колко наивна съм била?!

Погледна през прозореца и ме видя,
но помисли, че само ти се струва...
... с цялата си обич ти пратих моята сълза,
да ти напомни, че аз все още съществувам...

22.08.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Симона!

    Жалко е, но се случват такива неща! Когато го няма любимия човек, а ти се нуждаеш от любов и подкрепа е нормално да я приемеш когато някой друг ти я предложи или сам да я потърсиш и от тук се поставя началото на големите страдания...
    В този мой стих не обвинявам мъжа - на всеки може да се случи, но може и да има и той вина, също и жената е виновна, защото тя заминава!
  • Чувствено...много натъжава...дано не е вдъхновено от истина...=)

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...