Моята сълза
Моята сълза
Тръгнах си сама в мрака,
нямах избор - затова,
а ти ми каза, че ще ме чакаш
и няма да предадеш любовта...
Целуна ме и ми обеща,
че друга няма да целуваш,
че само аз ще съм в съня
и друга няма да сънуваш...
Така си тръгнах с мъка искрена,
но ти успя да ме успокоиш
с думите, че за тебе съм единствена
и с друга няма да ме замениш...
...
Мина много време, но се връщам,
да сложа край на мъката тежка
и пак силно да те прегръщам
и да те обсипвам с целувки нежни...
...
Минах покрай твоя дом,
но там друга целуваше от сърце
и как да онемее моят стон,
щом те видях с дете на ръце...
Сърцето ми разкъсано заплака
с неутешима и нестихваща тъга,
а ти просто не ме дочака,
забравил си ме, колко наивна съм била?!
Погледна през прозореца и ме видя,
но помисли, че само ти се струва...
... с цялата си обич ти пратих моята сълза,
да ти напомни, че аз все още съществувам...
22.08.2007
Тръгнах си сама в мрака,
нямах избор - затова,
а ти ми каза, че ще ме чакаш
и няма да предадеш любовта...
Целуна ме и ми обеща,
че друга няма да целуваш,
че само аз ще съм в съня
и друга няма да сънуваш...
Така си тръгнах с мъка искрена,
но ти успя да ме успокоиш
с думите, че за тебе съм единствена
и с друга няма да ме замениш...
...
Мина много време, но се връщам,
да сложа край на мъката тежка
и пак силно да те прегръщам
и да те обсипвам с целувки нежни...
...
Минах покрай твоя дом,
но там друга целуваше от сърце
и как да онемее моят стон,
щом те видях с дете на ръце...
Сърцето ми разкъсано заплака
с неутешима и нестихваща тъга,
а ти просто не ме дочака,
забравил си ме, колко наивна съм била?!
Погледна през прозореца и ме видя,
но помисли, че само ти се струва...
... с цялата си обич ти пратих моята сълза,
да ти напомни, че аз все още съществувам...
22.08.2007
© Радослава Михайлова All rights reserved.
