9.07.2007 г., 13:22 ч.

Моята съперница 

  Поезия
913 0 5
  Разточителна на грим бе моята съперница,
  с душа, прокажена отдавна,
  лъстива и красива леконравница,
  която ме измести моментално.

  Кажи, любими, по-добра ли беше тя
  в задоволяването на първичните ти страсти,
  защо тогава бързо я остави сам- сама
  и при мен се върна пак да търсиш ласки.

  Но знаеш ли какво - не си познал,
  от старата искра пожар не лумва,
  затова върви си сам по пътя, който си избрал,
  аз към тебе вече съм изстинала и чужда.

  А грешката отдавна ти простих,
  някога разплакана пред баба,
  защото, знаеш ли, какво от нея чух -
  чедо, който истински обича, той прощава. 

© Ивето Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Еййй Браво!Супер е!!!
  • Майната им на мъжете! поздрави,Иве!
  • Точно и искрено! Браво!
  • Много ме развълнува това ти стихотворение!И е истина-"Който истински обича,той прощава"...нали знаеш-"Да се греши е човешко,да се прощава-божествено"..Браво на теб!!!Прегръщам те
  • Иве,стиха ти меко казано ми хареса.А онази "другата" не те е изместила,просто за съжаление мъжете са доста елементарни и имат нужда понякога да изпуснат парат със себеподобни жени.Но когато се е осъзнал,се е върнал към теб.За съжаление обаче,струва ми се,ти не си изстнила,а просто си много ядосана и наранена,и плод на тъгата ти е това чудесно стихотворение.
Предложения
: ??:??