Jul 9, 2007, 1:22 PM

Моята съперница

  Poetry
1.1K 0 5
  Разточителна на грим бе моята съперница,
  с душа, прокажена отдавна,
  лъстива и красива леконравница,
  която ме измести моментално.

  Кажи, любими, по-добра ли беше тя
  в задоволяването на първичните ти страсти,
  защо тогава бързо я остави сам- сама
  и при мен се върна пак да търсиш ласки.

  Но знаеш ли какво - не си познал,
  от старата искра пожар не лумва,
  затова върви си сам по пътя, който си избрал,
  аз към тебе вече съм изстинала и чужда.

  А грешката отдавна ти простих,
  някога разплакана пред баба,
  защото, знаеш ли, какво от нея чух -
  чедо, който истински обича, той прощава. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

  • Еййй Браво!Супер е!!!
  • Майната им на мъжете! поздрави,Иве!
  • Точно и искрено! Браво!
  • Много ме развълнува това ти стихотворение!И е истина-"Който истински обича,той прощава"...нали знаеш-"Да се греши е човешко,да се прощава-божествено"..Браво на теб!!!Прегръщам те
  • Иве,стиха ти меко казано ми хареса.А онази "другата" не те е изместила,просто за съжаление мъжете са доста елементарни и имат нужда понякога да изпуснат парат със себеподобни жени.Но когато се е осъзнал,се е върнал към теб.За съжаление обаче,струва ми се,ти не си изстнила,а просто си много ядосана и наранена,и плод на тъгата ти е това чудесно стихотворение.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...