Моята съперница
с душа, прокажена отдавна,
лъстива и красива леконравница,
която ме измести моментално.
Кажи, любими, по-добра ли беше тя
в задоволяването на първичните ти страсти,
защо тогава бързо я остави сам- сама
и при мен се върна пак да търсиш ласки.
Но знаеш ли какво - не си познал,
от старата искра пожар не лумва,
затова върви си сам по пътя, който си избрал,
аз към тебе вече съм изстинала и чужда.
А грешката отдавна ти простих,
някога разплакана пред баба,
защото, знаеш ли, какво от нея чух -
чедо, който истински обича, той прощава.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивето Все права защищены
поздрави,Иве!