Моята тъмна, до блясък, фантазия
Взирайки се в кръговете на очите ти
и дълбаейки със погледа на жадната душа,
се оплитам в небитието на мислите си,
в хаоса на мрачна светлина,
където е
моята тъмна, до блясък, фантазия.
И плашейки се, ти се дърпаш от ръката
и прошепваш нежно мисъл до ухото.
А после кротко присядаш на земята,
подпряна на моето рамо топло,
пиейки от
моята тъмна, до блясък, фантазия.
И огънят в камината пръска жупел
в изпепеляващи искри от адски чувства.
И греховете ми сякаш е изкупил
и омразата сякаш ме напуска,
но остава
моята тъмна, до блясък, фантазия.
А твоето лице без думи обичта изпива
от чашата на мъжкото съзнание.
А душата ми бавно продължава да налива
от егото на моето желание,
изливайки леко
моята тъмна, до блясък, фантазия.
Последна диханна секунда в красива прегръдка
и струйка от кръв по нежната шия.
Излита вкусът на живота във остра целувка,
издъхвайки, от женската нежност аз пия,
като Дракула, в
моята тъмна, до блясък, фантазия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Стоянов Всички права запазени
Много ми хареса!
Като ритъм става 
