icohim (Христо Стоянов)
180 985
17 sept 2009, 21:07

Моята тъмна, до блясък, фантазия 

  Poesía » Otra
600 0 6

Взирайки се в кръговете на очите ти

и дълбаейки със погледа на жадната душа,

се оплитам в небитието на мислите си,

в хаоса на мрачна светлина,

където е

моята тъмна, до блясък, фантазия.

 

И плашейки се, ти се дърпаш от ръката

и прошепваш нежно мисъл до ухото.

А после кротко присядаш на земята,

подпряна на моето рамо топло,

пиейки от

моята тъмна, до блясък, фантазия.

 

И огънят в камината пръска жупел

в изпепеляващи искри от адски чувства.

И греховете ми сякаш е изкупил

и омразата сякаш ме напуска,

но остава

моята  тъмна, до блясък, фантазия.

 

А твоето лице без думи обичта изпива

от чашата на мъжкото съзнание.

А душата ми бавно продължава да налива

от егото на моето желание,

изливайки леко

моята тъмна, до блясък, фантазия.

 

Последна диханна секунда в красива прегръдка

и струйка от кръв по нежната шия.

Излита вкусът на живота във остра целувка,

издъхвайки, от женската нежност аз пия,

като Дракула, в

моята тъмна, до блясък, фантазия.

© Христо Стоянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??