1.12.2007 г., 9:21

Моята зима

965 0 5
Това е моята зима,
толкова студена
и така уморена.

Това е моята зима.
Сила до кръв,
любов до мечти.
Кой ли иска пръв
да вкуси тези парещи сълзи?

Моята зима, моят свят,
моята болка, тази омраза.
Като белоснежен цвят
историята ми ти разказа.

Мъртви спомени, вцепенени души
неотгатнати желания,
изгубени очи
в горчиви страдания.

Това е моята зима,
моменти на щастие,
мигове тъга.
Отива си любовта,
към мен пристъпва тишина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Завинаги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...