1.12.2007 г., 9:21

Моята зима

964 0 5
Това е моята зима,
толкова студена
и така уморена.

Това е моята зима.
Сила до кръв,
любов до мечти.
Кой ли иска пръв
да вкуси тези парещи сълзи?

Моята зима, моят свят,
моята болка, тази омраза.
Като белоснежен цвят
историята ми ти разказа.

Мъртви спомени, вцепенени души
неотгатнати желания,
изгубени очи
в горчиви страдания.

Това е моята зима,
моменти на щастие,
мигове тъга.
Отива си любовта,
към мен пристъпва тишина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Завинаги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...