1 dic 2007, 9:21

Моята зима

  Poesía
966 0 5
Това е моята зима,
толкова студена
и така уморена.

Това е моята зима.
Сила до кръв,
любов до мечти.
Кой ли иска пръв
да вкуси тези парещи сълзи?

Моята зима, моят свят,
моята болка, тази омраза.
Като белоснежен цвят
историята ми ти разказа.

Мъртви спомени, вцепенени души
неотгатнати желания,
изгубени очи
в горчиви страдания.

Това е моята зима,
моменти на щастие,
мигове тъга.
Отива си любовта,
към мен пристъпва тишина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Завинаги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....