Dec 1, 2007, 9:21 AM

Моята зима

  Poetry
969 0 5
Това е моята зима,
толкова студена
и така уморена.

Това е моята зима.
Сила до кръв,
любов до мечти.
Кой ли иска пръв
да вкуси тези парещи сълзи?

Моята зима, моят свят,
моята болка, тази омраза.
Като белоснежен цвят
историята ми ти разказа.

Мъртви спомени, вцепенени души
неотгатнати желания,
изгубени очи
в горчиви страдания.

Това е моята зима,
моменти на щастие,
мигове тъга.
Отива си любовта,
към мен пристъпва тишина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Завинаги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...