9.07.2006 г., 10:11

Мрачни мисли

2.5K 0 3

Пренеси ме,
отведи ме,
погълни ме!

Свят на лъжи
свят на болки и страдания,
свят на човешките ридания!

Обладани сърца - разбити на стъкълца.
Преляли очи от толкова солени сълзи!

Всичко, което ме заобикаля
само ме наранява!
В този свят на куртоазия,
не ще оживее нито една фантазия!

Защо? Защо толкова тъмнина
се е разляла в поредната душа?!

Дали ще блесне отражението на слънцето,
дали ще цъфне пак зрънцето?!
А усмивката отново дали ще заблести?
и дали пламъка в очите отново ще заискри?!

Не! Нищо няма да е както преди!
Сивотата и мъката ще карат всеки да боли!

Това може и да е песимизъм,
но може просто да е истинския реализъм!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Йосифова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Великолепно!
  • Този текст е великолепна квинтесенция как трябва да се пише любовна лирика.
    Пренеси ме,
    отведи ме,
    погълни ме!
    Тук лирическият герой, който играе роля на безимемен статист в повествованието, трябва да се повяи на сцената, да отведе пренасяйки лирическата героиня и да я погълне. За целта авторката би трябвало да изрисува в текста поне рекичка, ако не море или океан. Ами ако му приседне?

    Свят на лъжи
    свят на болки и страдания,
    свят на човешките ридания!
    Нищо ново под слънцето, поднесено по същия начин.
    Няма да се спирам на пълнежа между старта и финала, а минавам направо към поантата:
    Това може и да е песимизъм,
    но може просто да е истинския реализъм!!!

    Тук авторката казва с много точни думи действителното състояние на нещата. Реалността е такава - тук няма поезия! Има само чувства(нищо против тях - за мен са свещени) разхвърляни безразборно, чрез думи най-често срещани в прословитите текстове на Азис и компания - титаните в съвременната любовна лирика и песнопение.

  • Има и такива дни,настаняват се мрачни мисли в главата ти!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...