Мрачни мисли
Пренеси ме,
отведи ме,
погълни ме!
Свят на лъжи
свят на болки и страдания,
свят на човешките ридания!
Обладани сърца - разбити на стъкълца.
Преляли очи от толкова солени сълзи!
Всичко, което ме заобикаля
само ме наранява!
В този свят на куртоазия,
не ще оживее нито една фантазия!
Защо? Защо толкова тъмнина
се е разляла в поредната душа?!
Дали ще блесне отражението на слънцето,
дали ще цъфне пак зрънцето?!
А усмивката отново дали ще заблести?
и дали пламъка в очите отново ще заискри?!
Не! Нищо няма да е както преди!
Сивотата и мъката ще карат всеки да боли!
Това може и да е песимизъм,
но може просто да е истинския реализъм!!!
© Силвия Йосифова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Великолепно!
-
Този текст е великолепна квинтесенция как трябва да се пише любовна лирика.
Пренеси ме,
отведи ме,
погълни ме!
Тук лирическият герой, който играе роля на безимемен статист в повествованието, трябва да се повяи на сцената, да отведе пренасяйки лирическата героиня и да я погълне. За целта авторката би трябвало да изрисува в текста поне рекичка, ако не море или океан. Ами ако му приседне?
Свят на лъжи
свят на болки и страдания,
свят на човешките ридания!
Нищо ново под слънцето, поднесено по същия начин.
Няма да се спирам на пълнежа между старта и финала, а минавам направо към поантата:
Това може и да е песимизъм,
но може просто да е истинския реализъм!!!
Тук авторката казва с много точни думи действителното състояние на нещата. Реалността е такава - тук няма поезия! Има само чувства(нищо против тях - за мен са свещени) разхвърляни безразборно, чрез думи най-често срещани в прословитите текстове на Азис и компания - титаните в съвременната любовна лирика и песнопение.
-
Има и такива дни,настаняват се мрачни мисли в главата ти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
