Siskata (Силвия Йосифова)
8 9
9 июл. 2006 г., 10:11

Мрачни мисли 

  Поэзия
2256 0 3

Пренеси ме,
отведи ме,
погълни ме!

Свят на лъжи
свят на болки и страдания,
свят на човешките ридания!

Обладани сърца - разбити на стъкълца.
Преляли очи от толкова солени сълзи!

Всичко, което ме заобикаля
само ме наранява!
В този свят на куртоазия,
не ще оживее нито една фантазия!

Защо? Защо толкова тъмнина
се е разляла в поредната душа?!

Дали ще блесне отражението на слънцето,
дали ще цъфне пак зрънцето?!
А усмивката отново дали ще заблести?
и дали пламъка в очите отново ще заискри?!

Не! Нищо няма да е както преди!
Сивотата и мъката ще карат всеки да боли!

Това може и да е песимизъм,
но може просто да е истинския реализъм!!!

© Силвия Йосифова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Великолепно!
  • Този текст е великолепна квинтесенция как трябва да се пише любовна лирика.
    Пренеси ме,
    отведи ме,
    погълни ме!
    Тук лирическият герой, който играе роля на безимемен статист в повествованието, трябва да се повяи на сцената, да отведе пренасяйки лирическата героиня и да я погълне. За целта авторката би трябвало да изрисува в текста поне рекичка, ако не море или океан. Ами ако му приседне?

    Свят на лъжи
    свят на болки и страдания,
    свят на човешките ридания!
    Нищо ново под слънцето, поднесено по същия начин.
    Няма да се спирам на пълнежа между старта и финала, а минавам направо към поантата:
    Това може и да е песимизъм,
    но може просто да е истинския реализъм!!!

    Тук авторката казва с много точни думи действителното състояние на нещата. Реалността е такава - тук няма поезия! Има само чувства(нищо против тях - за мен са свещени) разхвърляни безразборно, чрез думи най-често срещани в прословитите текстове на Азис и компания - титаните в съвременната любовна лирика и песнопение.

  • Има и такива дни,настаняват се мрачни мисли в главата ти!
Предложения
: ??:??