mimoza (Мария Найденова)
9 17
16.11.2011 г., 12:27 ч.

Мрачно 

  Поезия » Любовна
834 0 3

Навън е есен и листата вече паднали са.

Небето е по-мрачно и от бездна...

Вървя през парка празен

с една бутилка отлежало вино (или тъмна бира).


Вървя и моят спътник е луната - 

единствено светило в тишината.


Сърцето ми едвам се чува да тупти,

нещастна съм - това ми причини.

Дърветата с зловещите си клони

са моите единствени другари.


И паркът с тъмните алеи

ме отвежда в дълбините на нощта.

И сам вървя със вино отлежало

и чакам някой с моята съдба.


Защото да си сам е тъжно, 

а щом сме двама, всичко е наред.


Бутилката пресъхна,

никой не видях.

И сам съм, а небето като бездна

надвесило е свойте тъмни облаци...

© Мария Найденова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??