mimoza (Мария Найденова)
9 17
16 нояб. 2011 г., 12:27

Мрачно 

  Поэзия » Любовная
807 0 3

Навън е есен и листата вече паднали са.

Небето е по-мрачно и от бездна...

Вървя през парка празен

с една бутилка отлежало вино (или тъмна бира).


Вървя и моят спътник е луната - 

единствено светило в тишината.


Сърцето ми едвам се чува да тупти,

нещастна съм - това ми причини.

Дърветата с зловещите си клони

са моите единствени другари.


И паркът с тъмните алеи

ме отвежда в дълбините на нощта.

И сам вървя със вино отлежало

и чакам някой с моята съдба.


Защото да си сам е тъжно, 

а щом сме двама, всичко е наред.


Бутилката пресъхна,

никой не видях.

И сам съм, а небето като бездна

надвесило е свойте тъмни облаци...

© Мария Найденова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??