30.10.2007 г., 13:58

Мрачно

1K 0 4

Черен грим, размазан,

стичащ се бавно по лицето...

Поглед, зловещ, някак празен,

мрачни облаци, сблъскващи се в небето…

Очи, насълзени, поглед влажен…

Коси, грубо разпилени,

ръце, изцапани с кръв червена,

момиче без сили,

с душа наранена!

Държи в ръцете си чаша, пълна със сълзи,

вместо уиски!

Всичко това събрано от разбити мечти…

Седи на бара и гледа как сваляш другата с очи…

Гримът се стича…

Сърцето се обрича…

Душата бяга, тича…

Това момиче вече го няма,

всичко е една бездънна яма…

Тялото лежи в гроб студен,

лицето тъжно, пребледняло,

с дъх леден…

Момичето го няма, защото се е поболяло,

от любовта, до болка копняло…!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Усмивка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...