Мрак
773
0
2
Мрак пада бавно над града
и всява ужас във сърцето,
прогонва жизнената светлина
и прилепи политат из небето.
Денят напуска, тъжен, уморен,
нощта настъпва, тайнствена и горда,
забързаният ритъм бива заменен
от завладяваща и прозаична тишина.
Във късния вечерен час
разхождат се две влюбени души,
те студ не чувстват, нито страх,
единият от тях съм аз, а другата си ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христофор Тодоров Всички права запазени
