10.03.2009 г., 10:33 ч.

Мрак 

  Поезия
482 0 2

Мрак пада бавно над града
и всява ужас във сърцето,
прогонва жизнената светлина
и прилепи политат из небето.

Денят напуска, тъжен, уморен,
нощта настъпва, тайнствена и горда, 
забързаният ритъм бива заменен
от завладяваща и прозаична тишина.

Във късния вечерен час 
разхождат се две влюбени души,
те студ не чувстват, нито страх,
единият от тях съм аз, а другата си ти...

© Христофор Тодоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??