Мрак

10 мар. 2009 г., 10:33

Поэзия

440 0 2

Мрак пада бавно над града
и всява ужас във сърцето,
прогонва жизнената светлина
и прилепи политат из небето.

Денят напуска, тъжен, уморен,
нощта настъпва, тайнствена и горда,
забързаният ритъм бива заменен
от завладяваща и прозаична тишина.

Във късния вечерен час
разхождат се две влюбени души,
те студ не чувстват, нито страх,
единият от тях съм аз, а другата си ти...

Мрак

Свързани произведения

Комментарии

Предложения