Mar 10, 2009, 10:33 AM

Мрак 

  Poetry
497 0 2

Мрак пада бавно над града
и всява ужас във сърцето,
прогонва жизнената светлина
и прилепи политат из небето.

Денят напуска, тъжен, уморен,
нощта настъпва, тайнствена и горда, 
забързаният ритъм бива заменен
от завладяваща и прозаична тишина.

Във късния вечерен час 
разхождат се две влюбени души,
те студ не чувстват, нито страх,
единият от тях съм аз, а другата си ти...

© Христофор Тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??