Nejnostt (Даниела Тодорова)
194 703
26.06.2012 г., 23:56 ч.

Мрак 

  Поезия » Философска
712 0 10

Мрак

 

Самотно мракът ме обгръща,

покрива с черен креп света,

сред поруганата ми къща

сами сме двете с вечерта.

 

Луната бледа пак наднича

да види масата с цветя,

на нея малкото момиче

как пълни с думички листа.

 

То пише: "Аз обичам мама,

обичам татко, моя брат.

Когато пораста голяма,

ще нося радост на цял свят.

 

Ще уча много, ще работя

да няма болести и смърт!

Ще зная, може би, в живота

как хората да се спасят..."

 

- Какво ли пише мойта щерка? -

надига мама поглед мил.

- Та тя е първи клас от вчера! -

пак татко би ù възразил.

 

Но няма никой в тишината,

сами сме двете с вечерта.

Луната вън е смъртно бледа

и няма в вазата цветя.

 

Отдавна малкото момиче -

прошарена сега жена,

в очите на нощта наднича

с отминалата в път Луна.

 

Въпроси много крие мрака,

а утрото - като дете,

застанало на прага - чака

усмивка, за да порасте.

 

 

© Даниела Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??