Мрак
Мрак
Самотно мракът ме обгръща,
покрива с черен креп света,
сред поруганата ми къща
сами сме двете с вечерта.
Луната бледа пак наднича
да види масата с цветя,
на нея малкото момиче
как пълни с думички листа.
То пише: "Аз обичам мама,
обичам татко, моя брат.
Когато пораста голяма,
ще нося радост на цял свят.
Ще уча много, ще работя
да няма болести и смърт!
Ще зная, може би, в живота
как хората да се спасят..."
- Какво ли пише мойта щерка? -
надига мама поглед мил.
- Та тя е първи клас от вчера! -
пак татко би ù възразил.
Но няма никой в тишината,
сами сме двете с вечерта.
Луната вън е смъртно бледа
и няма в вазата цветя.
Отдавна малкото момиче -
прошарена сега жена,
в очите на нощта наднича
с отминалата в път Луна.
Въпроси много крие мрака,
а утрото - като дете,
застанало на прага - чака
усмивка, за да порасте.
© Даниела Тодорова All rights reserved.
