19.05.2007 г., 12:58

Мракът

862 0 0
 

Мракът, в който живея, е известен само на мен.

И продължавам да потъвам в него ден след ден...

Никой не знае, какво аз в душата си тая.

Мечти - излюзии, ето какво е за мен света.

Нямам смелост да прекрача прага на смъртта,

но и нямам сили да се боря, за да оцелея в живота...

Плача сама и няма кой рамо да ми подаде дори,

Няма кой да ми каже няколко утешителни думи.

И така ден след ден аз продължавам да потъвам в този мрак студен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...