19 мая 2007 г., 12:58

Мракът

863 0 0
 

Мракът, в който живея, е известен само на мен.

И продължавам да потъвам в него ден след ден...

Никой не знае, какво аз в душата си тая.

Мечти - излюзии, ето какво е за мен света.

Нямам смелост да прекрача прага на смъртта,

но и нямам сили да се боря, за да оцелея в живота...

Плача сама и няма кой рамо да ми подаде дори,

Няма кой да ми каже няколко утешителни думи.

И така ден след ден аз продължавам да потъвам в този мрак студен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...