Наранявай ме с цялата омраза,
която ти побира сърчицето,
 мрази ме, до последна фаза 
 поне да зная, че ти пука.

Казваш, че не ме обичаш,
имаш си достойнство, да..
 Или може би просто отричаш
лъжата, в която вярвам и сега.

 Мрази ме, моля те, мрази ме,
 ако искаш - даже изгори ме,
бъди със друга, нея ти обичай,
но не ме забравяй и не ме отричай.

Може да съм сняг в лятото горещо
и да не понасяш моето лице,
но обиждай ме, ругай ме – все за нещо,
не искам да бъда като изгубено перце.

Предпочитам силно да ме мразиш,
отколкото да съм ти безразлична,
самочувствието ми бавно ти да газиш,
но не и да ти бъда безразлична.