Страшно много те обичах,
но това е веч лъжа,
страшно много нарани ме,
искам аз да спра това.
И след толкова години
доста мъки преживях,
бяха те от теб, ГАДИНО,
дори и без децата си живях.
Мразя те, но моля Бога
някой ден да ти прости
за това, че само в огън
14 години ме гори.
Искаш всичко, искаш мен
и нима очакваш някой ден
аз при теб да се завърна
и отново пак да те прегърна.
Даже и на смъртен одър, знай,
не желая да те виждам, даже в родния си край.
Всичко мило ми отне ти
и децата взе дори,
но когато порастат,
вярвам аз, ще разберат
за какво си тръгнах аз
и защо не ги отнех от твойта "шопска" власт.
Дано останеш някой ден
така самотен, както мен,
не искам да те нараняват,
а само сам да те остават.
Оттук насетне знай,
че с бой не се създава Рай.
Дано нашите деца
намерят някой ден спокойствие и тишина,
дано успеят те да ми простят
и при мене да ги върнат,
нежно "мама" да прегърнат.
...
© Мимчо Всички права запазени