mimi_228 (Мимчо)
5 17
Jun 27, 2009, 12:21 AM

Мразя те 

  Poetry » Other
1142 0 4

Страшно много те обичах,

но това е веч лъжа,

страшно много нарани ме,

искам аз да спра това.

И след толкова години

доста мъки преживях,

бяха те от теб, ГАДИНО,

дори и без децата си живях.

Мразя те, но  моля Бога

някой ден да ти прости

за това, че само в огън

14 години ме гори.

Искаш всичко, искаш мен

и нима очакваш някой ден

аз при теб да се завърна

и отново пак да те прегърна.

Даже и на смъртен одър, знай,

не желая да те виждам, даже в родния си край.

Всичко мило ми отне ти

и децата взе дори,

но когато порастат,

вярвам аз, ще разберат

за какво си тръгнах аз

и защо не ги отнех от твойта "шопска" власт.

Дано останеш някой ден

така самотен, както мен,

не искам да те нараняват,

а само сам да те остават.

Оттук насетне знай,

че с бой не се създава Рай.

Дано нашите деца

намерят някой ден спокойствие и тишина,

дано успеят те да ми простят

и при мене да ги върнат,

нежно "мама" да прегърнат.

...

 

 

© Мимчо All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Даниел, мина време и болката е вече притъпена, но спомените остават ...
  • Мяууу...
  • Силно и искрено чувство на дълбока болка и разочарование са наранили чувствителната ти, нежна душа. Но... възмездие има, бъди сигурна, бумерангът се връща обратно. Поздрави!
  • Много тъжно. Но все пак всичко се връща. Успех и не спирай да вярваш!
Random works
: ??:??