27.06.2008 г., 11:13 ч.

Мръсно е 

  Поезия » Философска
5.0 / 8
980 0 15
 

Мръсни са прозорците на стаята ми -

не съм ги чистила отдавна...

През петната сиви и досадни

проблясва залез - сляп и ням...

 

Потънали са в прах и мебелите в стаята ми -

да са чисти не е нужно - не сяда никой в тях...

Беззвучно празна е съдбата  ми -

а дочувам в миналото весел смях...

 

Пълнят се очите от сълзите ми,

че вярата е жива - всичко ще се промени!

От запад се задава буря сива -

на изток греят първите звезди!

 

Утре като стана ще разчистя,

за гости ще отворя входната врата,

че домът така запуснат -

(нека си призная) е всъщност моята душа.

© Мартина Кирилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения