Мръсно е
Мръсни са прозорците на стаята ми -
не съм ги чистила отдавна...
През петната сиви и досадни
проблясва залез - сляп и ням...
Потънали са в прах и мебелите в стаята ми -
да са чисти не е нужно - не сяда никой в тях...
Беззвучно празна е съдбата ми -
а дочувам в миналото весел смях...
Пълнят се очите от сълзите ми,
че вярата е жива - всичко ще се промени!
От запад се задава буря сива -
на изток греят първите звезди!
Утре като стана ще разчистя,
за гости ще отворя входната врата,
че домът така запуснат -
(нека си призная) е всъщност моята душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Кирилова Всички права запазени
Наздраве тогава! 
