9.07.2012 г., 14:52

Муха

637 0 3

така както замръкват

всяка вечер по един и същ начин

телата им са продължения

един на друг

и погледнати през очите

на мухата която всяка вечер

прелита но не влиза в главите им

те са променливо тяло

всеки път с различен брой

ръце и крака и асиметрични пипала

но какво ли разбира главата на мухата

от сферични тела

които в квадрантите

на тази полупразна стая

поотделно и взети заедно

са изтъкани от кълбетата прежда

на паяка дебнещ отдавна

точно тази муха

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ето повод да се зарадвам, че Бог е решил да съм човек!
    Поздравления, Мария!
  • накара ме да се усмихна истински
  • Различно е, хареса ми!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...