9 jul 2012, 14:52

Муха

  Poesía
638 0 3

така както замръкват

всяка вечер по един и същ начин

телата им са продължения

един на друг

и погледнати през очите

на мухата която всяка вечер

прелита но не влиза в главите им

те са променливо тяло

всеки път с различен брой

ръце и крака и асиметрични пипала

но какво ли разбира главата на мухата

от сферични тела

които в квадрантите

на тази полупразна стая

поотделно и взети заедно

са изтъкани от кълбетата прежда

на паяка дебнещ отдавна

точно тази муха

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ето повод да се зарадвам, че Бог е решил да съм човек!
    Поздравления, Мария!
  • накара ме да се усмихна истински
  • Различно е, хареса ми!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...