9 jul 2012, 14:52

Муха 

  Poesía
493 0 3

така както замръкват

всяка вечер по един и същ начин

телата им са продължения

един на друг

и погледнати през очите

на мухата която всяка вечер

прелита но не влиза в главите им

те са променливо тяло

всеки път с различен брой

ръце и крака и асиметрични пипала

но какво ли разбира главата на мухата

от сферични тела

които в квадрантите

на тази полупразна стая

поотделно и взети заедно

са изтъкани от кълбетата прежда

на паяка дебнещ отдавна

точно тази муха

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ето повод да се зарадвам, че Бог е решил да съм човек!
    Поздравления, Мария!
  • накара ме да се усмихна истински
  • Различно е, хареса ми!
Propuestas
: ??:??