така както замръкват
всяка вечер по един и същ начин
телата им са продължения
един на друг
и погледнати през очите
на мухата която всяка вечер
прелита но не влиза в главите им
те са променливо тяло
всеки път с различен брой
ръце и крака и асиметрични пипала
но какво ли разбира главата на мухата
от сферични тела
които в квадрантите
на тази полупразна стая
поотделно и взети заедно
са изтъкани от кълбетата прежда
на паяка дебнещ отдавна
точно тази муха
© Мария Василева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
