така както замръкват
всяка вечер по един и същ начин
телата им са продължения
един на друг
и погледнати през очите
на мухата която всяка вечер
прелита но не влиза в главите им
те са променливо тяло
всеки път с различен брой
ръце и крака и асиметрични пипала
но какво ли разбира главата на мухата
от сферични тела
които в квадрантите
на тази полупразна стая
поотделно и взети заедно
са изтъкани от кълбетата прежда
на паяка дебнещ отдавна
точно тази муха
© Мария Василева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
