28.02.2015 г., 9:25

"Мустаците на съдбата"

518 0 0

 

 

"Мустаците на съдбата"   Мустаци да ти никнат, ще ги чакам - нивга, живота за носа да ми водиш, парирам те на мига, не те оставям вече да ми сочиш нова пътека, пак да се тупаш по-късно, че е за твоя сметка, да казваш какво да тача. с кого да се любя и после да ме предадеш като Юда, да подливаш вода пред моите крака, като падна, с туй ти е късмета да си измиеш ръката с другата,   Роб на твоя кораб бях, и с диригентската палка срещу мен в размах, ще гледаш само вятъра как носи ти от стъпката ми прах. Напъни се да чуеш как пети във въздуха пукат, от яд да се подуеш. Ще мине време, ще се умножи по две, за засуканите ти мустаци същият ще те дръпне, да видиш побелялата му брада,  щипвайки ще те пита дали измами друг с тези слова.   Далеч е мисълта, че животът ми ще е мечта, че може и утре последно клепачи да затворя, но ти свобода дишала ли си с пълна ноздра? За мечтите си ще дерзая, без да чакам и мотая, зажулен и търкулнал се понякога,  не ще отстъпвам седалката на пианото си никога. Само тоз, който смята, че писалката на съдбата не може да се подмята и че не става сам да посява цветя пред гроба, нека по-рано да плати задължителна си глоба.     2015г.   третият

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Третият Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...