"Мустаците на съдбата"

 

 

"Мустаците на съдбата"   Мустаци да ти никнат, ще ги чакам - нивга, живота за носа да ми водиш, парирам те на мига, не те оставям вече да ми сочиш нова пътека, пак да се тупаш по-късно, че е за твоя сметка, да казваш какво да тача. с кого да се любя и после да ме предадеш като Юда, да подливаш вода пред моите крака, като падна, с туй ти е късмета да си измиеш ръката с другата,   Роб на твоя кораб бях, и с диригентската палка срещу мен в размах, ще гледаш само вятъра как носи ти от стъпката ми прах. Напъни се да чуеш как пети във въздуха пукат, от яд да се подуеш. Ще мине време, ще се умножи по две, за засуканите ти мустаци същият ще те дръпне, да видиш побелялата му брада,  щипвайки ще те пита дали измами друг с тези слова.   Далеч е мисълта, че животът ми ще е мечта, че може и утре последно клепачи да затворя, но ти свобода дишала ли си с пълна ноздра? За мечтите си ще дерзая, без да чакам и мотая, зажулен и търкулнал се понякога,  не ще отстъпвам седалката на пианото си никога. Само тоз, който смята, че писалката на съдбата не може да се подмята и че не става сам да посява цветя пред гроба, нека по-рано да плати задължителна си глоба.     2015г.   третият