"Мустаците на съдбата"
Мустаци да ти никнат, ще ги чакам - нивга,
живота за носа да ми водиш, парирам те на мига,
не те оставям вече да ми сочиш нова пътека,
пак да се тупаш по-късно, че е за твоя сметка,
да казваш какво да тача. с кого да се любя
и после да ме предадеш като Юда,
да подливаш вода пред моите крака,
като падна, с туй ти е късмета да си измиеш ръката с другата,
Роб на твоя кораб бях,
и с диригентската палка срещу мен в размах,
ще гледаш само вятъра как носи ти от стъпката ми прах. ...