16.12.2010 г., 15:55

Mуза

779 0 14

Кой ли

стиховете ми  диктува,

кой  ли думите реди,

в такт отмерва и римува,

с мисъл прави красоти?

 

Кой ли

все към мен пътува

и достига ме с искри?

Кой звездите не сънува,

а ме къпе с тях в сълзи?

 

Ангел мой, това си Ти!

Пак ме грабваш на крила

и политаме с мечти,

да се влеем във стиха.

 

Ти си моят Благослов,

нежен, тих и мил,

името ти е Любов,

с мене винаги си бил.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Сиркавара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • до angelbard (Ангел Филипов)


    Заслужавате си,вие мойте музи,да красите короната
    Тъй, като сте наистина Ангелите ми!
  • ЕЕЕ това е страхотно, тук и изказа и формата са перфектни! Много затрогващо и чувствено! Истински Бисер в короната ти Северна Кралице!
  • do antoan 1antoan (Антон Антонов)
    Благодаря,ти!С пожелания да ни радваш с таланта си!
  • до Томад Кашпирски
    Любовта е индивидуална, както и начините за изразяването.Не е във възпитанието ми да вдигам скандали,когато не харесвам нещо не го чета и не го коментирам с целенасочен негативизъм.Не избивам комплекси с чернене на нечие мислене и изразяване. Уважавам творческият труд на всеки, както и разбиранията му.Не слагам за еталон моите виждания, нито приемам за такъв нечий други.Красотата е в нашата различна култура и начини на изразяване,които не са повод за скандали,а напротив!
    Не обсъждам чужди произведения,без да съм наясно с емоцийте на автора и културата на средата, от където пише.Желая,Ви приятен ден!
  • Мдааа, а можеше просто да го приемеш като провокация да се усмихнеш и ти, щом някой е успял да се усмихне, макар и шегувайки се с този скромен текст... или да измислиш нещо по-подходящо за финална строфа...

    Защото Любов някак си се явява в мъжки род и тук не говорим за граматика, а за начин на изразяване.

    Иначе, ако искаш скандал, само кажи! Веднага ще спретнем един хубав петъчен предколеден въргал!


Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...