Муза
630
0
4
Музо, ти крилата моя малка,
къде избяга, защо остави ме сама?
Виж как времето мъчително тиктака,
но моята диагноза е душевна пустота.
Листът бял пред мен сега ми се присмива
и се ширят грозно тези празни редове,
писалката захвърлена ридае тихо
и напразно ме зове.
Музо, ти, дето беше моята утеха
и в тиха нощ, и в празен ден,
ти се беше скрила нейде в мойта дреха
и шепнеше слова на мен.
Кажи защо сега остави ме самотна
да бродя, да те търся по света
и писалката, единствен мой приятел верен,
да е потънала кат мене в самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Патрисия Параскевова Всички права запазени
