Муза
Появи се толкова грациозна
ти пред погледа ми плах.
Видях те и в миг разбрах -
за мен музика си виртуозна!
Стоеше толкова небрежно ти,
сякаш искаш да ме пощадиш
и нежно с мен да подредиш
най-красивата история по ноти.
А аз четката в ръцете стисках,
огъваше се в тях като дъга.
Платното бяло гледах с тъга,
да те нарисувам там не исках.
Образът ти щом направя вечен,
там безкрайно ще се взирам,
платно с пръсти ще допирам,
но пред мен ще е така далечен.
Защото твоята музика е време,
хоризонт е платното ми бяло
и на него времето е спряло -
жарта в тези звуци ще отнеме.
Е, цветовете в звуци ще прелея
и ще те рисувам с дихание,
там цветът на любовта ни е,
невъзможна е магията без нея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Кръстев Всички права запазени
