Музата ми проговори
За поезия днес повече не говори,
че чаках те година да пропишеш
и заживяхме си в мир - без крамоли,
макар че вече в рими дишаш...
А Музите ти ги разкарах до една,
наритах ги, наплюх ги - и в калта,
че с тях ми беше някак неприятно
със спомена за миналото лято.
И се кълна: Ще бъда аз послушна,
ако стихове за мене само пишеш.
Не ме лъжи! Не пий! Не кръшкай!
И всяка нощ - във Брачна нощ превръщай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аластор Всички права запазени
