5.04.2008 г., 18:31 ч.

Музата на поета 

  Поезия » Философска
486 0 6
Музата на поета

Стихът е сила мощна и велика -
оръжие единствено за мен,
способно светлината да извика
при музата, трептяща в плен.

О, музо, насочи ме в светлината -
в лъча, огряващ моите мечти,
във простотата лека, свободата,
към ясните и нежните очи.

Когато изтерзан си е тъй тежко
да гледаш към света лъчист,
да носиш сам разпятието тежко,
да се опазиш поне малко чист.

Музо, музо моя и прекрасна,
води ме в дългия ми път
и запази ми в къщата си място,
уютен и прекрасен кът.

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ех тази муза - многолика е.Поздрави.
  • Дано ... Да я видя поне тая муза. Мойта А твойта е страхотна!
  • Явно човек трябва да изстрада таланта си...
  • Истинският стих не може да е слабост, той е само чистото вдъхновение, минаващо през душата на този, който може да го приеме.
  • Хубав призив към Музата.
    Творчеството е сила, която ни извисява и облагордява.
    Поздрав, Нико! Бъди!
  • Поздрави, Нико!
Предложения
: ??:??