5.04.2008 г., 18:31

Музата на поета

713 0 6
Музата на поета

Стихът е сила мощна и велика -
оръжие единствено за мен,
способно светлината да извика
при музата, трептяща в плен.

О, музо, насочи ме в светлината -
в лъча, огряващ моите мечти,
във простотата лека, свободата,
към ясните и нежните очи.

Когато изтерзан си е тъй тежко
да гледаш към света лъчист,
да носиш сам разпятието тежко,
да се опазиш поне малко чист.

Музо, музо моя и прекрасна,
води ме в дългия ми път
и запази ми в къщата си място,
уютен и прекрасен кът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех тази муза - многолика е.Поздрави.
  • Дано ... Да я видя поне тая муза. Мойта А твойта е страхотна!
  • Явно човек трябва да изстрада таланта си...
  • Истинският стих не може да е слабост, той е само чистото вдъхновение, минаващо през душата на този, който може да го приеме.
  • Хубав призив към Музата.
    Творчеството е сила, която ни извисява и облагордява.
    Поздрав, Нико! Бъди!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...