Apr 5, 2008, 6:31 PM

Музата на поета

716 0 6
Музата на поета

Стихът е сила мощна и велика -
оръжие единствено за мен,
способно светлината да извика
при музата, трептяща в плен.

О, музо, насочи ме в светлината -
в лъча, огряващ моите мечти,
във простотата лека, свободата,
към ясните и нежните очи.

Когато изтерзан си е тъй тежко
да гледаш към света лъчист,
да носиш сам разпятието тежко,
да се опазиш поне малко чист.

Музо, музо моя и прекрасна,
води ме в дългия ми път
и запази ми в къщата си място,
уютен и прекрасен кът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нико Ников All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ех тази муза - многолика е.Поздрави.
  • Дано ... Да я видя поне тая муза. Мойта А твойта е страхотна!
  • Явно човек трябва да изстрада таланта си...
  • Истинският стих не може да е слабост, той е само чистото вдъхновение, минаващо през душата на този, който може да го приеме.
  • Хубав призив към Музата.
    Творчеството е сила, която ни извисява и облагордява.
    Поздрав, Нико! Бъди!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...