17.06.2008 г., 21:33 ч.
музика от падащи звезди
В пустинните пясъци, поглъщащи тишината,
далече от времето, от фалша, суетата,
една самотна сянка под лунното сияние мълчи,
заслушана далече в музика от падащи звезди.
В притворените нощни двори
на безмълвно паднали роси,
истината с мене тихо спори,
притихнала сред множество лъжи.
Небето утробата си е разкъсало,
родило хиляди блещукащи звезди
и челото ми бледо е поръсило
със съкровени и чисти мечти.
Тайните си съм прегърнала
като светиня и закрила.
Със сърце вселената обгърнала,
от хората безумно дълго съм се крила.
Отхвърлила любов и предразсъдъци
на всички влюбени във мен сърца,
лутам се из своите безсъници
и вечно следвам на душата песента.
далече от времето, от фалша, суетата,
една самотна сянка под лунното сияние мълчи,
заслушана далече в музика от падащи звезди.
В притворените нощни двори
на безмълвно паднали роси,
истината с мене тихо спори,
притихнала сред множество лъжи.
Небето утробата си е разкъсало,
родило хиляди блещукащи звезди
и челото ми бледо е поръсило
със съкровени и чисти мечти.
Тайните си съм прегърнала
като светиня и закрила.
Със сърце вселената обгърнала,
от хората безумно дълго съм се крила.
Отхвърлила любов и предразсъдъци
на всички влюбени във мен сърца,
лутам се из своите безсъници
и вечно следвам на душата песента.
© Свобода Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
СИМВОЛИ!!!!Ах,как ги обичам!Наистина страхотно е написано!Поздравления за авторката
чудесно пишеш.Наистина ме грабна!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И на мен си ми харесва